География [редактиране]

Поморие е разположен на тесен скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море, на 20 км от Бургас и на 18 км от Слънчев бряг и 14 км от Каблешково

История [редактиране]

Основна статия: Анхиало

Градът е основан като гръцка колония с името Анхиало в края на V в.пр.Хр. Голяма част от жителите му били траки. От самото си основаване, чак до началото на миналия век, той е от 0312145678/най-важните черноморски градове по българските земи.

Особено голям разцвет достига по време на римското владичество. Тогава градът става епископски център и сече собствени монети. От това време(III-IV в. сл. Хр.) е Тракийската куполна гробница - хероон, открита в покрайнините на днешно Поморие.

През IX в. Анхиало влиза за първи път в пределите на българската държава. Малко по-късно (на 20 август 917 г.) цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. Впоследствие Анхиало често е преминавал от български във византийски ръце и обратно. Много важни битки между българи и византийци са се водили в покрайнините му през цялата ни средновековна история.

Малко известно е (пра)българското име на Поморие - Тутхон.

Съдбата на Поморие (Анхиало) е да бъде често опожаряван и разрушаван. Разрушавали са го готи, авари; унищожавали са го убийствени пожари и природни бедствия, затова има малко запазени старинни сгради, въпреки многовековната история.

На 30 юли 1906 година големият гръцки град е запален и напълно унищожен за последен път в отговор на андартското клане в Загоричани, като повечето му жители са принудени да се изселят в Гърция, където основават селищата Неа Анхиалос, Анхиалос и Евксинуполис.

През 1934 г. древното име Анхиало е заменено с Поморие.

В Поморие живеят много преселници от селата на Еминския дял на Стара планина - Горица, Гълъбец, Паницово, Гильовци, Страцин, Бата, но най-вече от Еркеч (днешно Козичино). Те са концентрирани в онази част на града, известна под наименованието "Квартала" или наричана от еркечлии "Юрдек махала" - съставляваща демографското ядро на града.

Религии [редактиране]

Манастир ”Свети великомъченик Георгий”,Град Поморие

В древния Анхиало /Поморие/ християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя. По времето на император Диоклециан /284 - 305/ от Фригия на Балканския полуостров идва света Севастиана, която проповядва в Анхиало и околните градове. По това време Анхиало вече е църковен център и въпреки гоненията, още от III-IV век има сведения за епископи на града.

През V-VI век Анхиалската църква бива провъзгласена за архиепископия. Християнството вече е официална религия на Източната Римска империя - Византия. Преданието сочи, че през VII век на това място вече е съществувал храм или манастир посветен на великомъченик Георги.

При хан Крум в 812 г. Анхиало е превзет от българите, а по-късно след Покръстването, към 894 г. тук е създадена българска църковна организация. От края на XIII век Анхиалския епископ е почетен със сан митрополит.

С нахлуването на османските турци в България обителта на св. Георгий вероятно бива разрушена и запустява. Временно предаден на византийците градът отново е християнски до месец март 1453 г., когато е превзет окончателно от турците. Над Анхиало пада дългата нощ на османското владичество.

Към края на XVIII век тук се заселва турчина Селим бей, създавайки голямо феодално владение – чифлик. По предание той страдал от тежка, неизлечима болест. Една нощ неговият ратай дядо Нено сънувал, че в чифлишкия двор тече извор с чудотворна вода. Нено не обърнал внимание на това, но започнал често да му се явява насън красивият момък яздещ бял кон – свети Георги. Разкопавайки тайно мястото благочестивият старец открил мраморен барелеф на свети Георги. В същия момент там започнала да извира вода. По поръка на своя ратай, Селим бей повикал владиката на града, който извършвайки молитва го поръсил с водата от аязмото. С животворното действие на извора Селим бей бил чудесно излекуван. Вдъхновен от чудото, той се покръстил с цялото си семейство, приемайки християнската вяра. Построявайки малък параклис Селим бей поставил началото на днешната света обител. След време, според преданието, той овдовял и приемайки монашество станал първият игумен, подарявайки на манастира целия си имот от 3800 декара земя.

През 1856 г. се изгражда нов храм, като старият остава и до днес под неговия покрив. Заедно с новите постройки била издигната и 17 – метрова кула – камбанария /1964 г./. В манастира днес се съхраняват много ценни образци на иконографското изкуство от XVIII и XIX век. Храмовата икона е рисувана от анхиалеца Темистокъл Диамандопуло Зограф.

На 6 май тук ежегодно се извършва тържествена архиерейска служба и поклонение, придружени от тридневен панаир, на който се стичат богомолци и търговци от цяла Тракия. Поморийският манастир “Св.Георги” е един от най-почитаните манастири в Източна България. Храмовият празник 6 май е празник на град Поморие.

Политика [редактиране]

Икономика [редактиране]

Обществени институции [редактиране]

• В Поморие се намира Център за обучение и рехабилитация на младежи на организацията Национален център за социална рехабилитация

Културни и природни забележителности [редактиране]

• Поморийското езеро — защитена местност, свръхсолена лагуна с площ 760.80 ха
• Блатно кокиче — защитена местност, площ 2,0 ха; разположена край с. Горица
• Корията — природна забележителност, площ 20 ха, разположена край с. Гълъбец
• Манастир „Св. Георги“ — мъжки православен манастир
• „Стари поморийски къщи“ — архитектурен резерват;
• Кални бани - лечение с кал от Поморийското езеро
• Църква „Преображение Господне“ XVIII век;
• Църква „Св. Рождество Богородично“ XIX век;
• Тракийска куполна гробница

Театри [редактиране]

В Поморие действат два театрални състава: Детски театрален състав „Светулка“ при читалище „Светлина“ и Самодеен театрален състав при читалище „Просвета“.

• Детска театрална студия „Светулка“^[1] при Читалище „Светлина“ град Поморие е създадена през 1994 г. и се ръководи от Румяна Кралева, актьор в Куклен театър — Бургас. Сред поставяните пиеси са „Червената шапчица“, „Вълшебникът от Оз“, „Малкият принц“, „Хитър Петър“, „Дванадесетте месеца“, „Съкровището на Силвестър“, „ПУК“ (по Валери Петров), „Пинокио“, „Спящата красавица“, както и юбилейният спектакъл „Десет години от приказка в приказка“ , "Маугли" (по Р. Киплинг). Театралната студия е гостувала със своите постановки в различни градове на България, а през 2006 година посещава и Гърция.

• Любителски театрален състав при читалище "Просвета". От 1999 г. този състав е не само национален, но и балкански лидер в областта на любителското театрално изкуство. През 2005 г. председателят на Съюза на артистите в България заявява по БНТ, че любителският театрален състав при читалище "Просвета" е театралното явление през последните години и сред професионалистите. По този повод БНТ кани творците и излъчва специално предаване за успехите на театъра в Поморие. Театърът е известен с постановките си "Зимните навици на зайците", "Женско царство", "Службогонци", "Когато котката я няма", "Муа у тупан", "Бог", "Ние врабчетата", "Рейс".

Музеи [редактиране]

Музей на солта — единствен в България, създаден с финансовата подкрепа на Европейския съюз, Република България и Община Поморие — част от Стоте национални туристически обекта.

• Общински исторически музей с интересни експонати от 2 500-годишната история на града.

Редовни събития [редактиране]

Яворови дни — през август. Дни на виното. 6-май празника на града. Фестивал на маските (бал с маски)

Личности [редактиране]

• От Анхиало произхожда един от Цариградските патриарси — Михаил III Анхиалски (1170—1178 г.), високообразован византийски духовник, който твърдо се противопоставя на тогавашните предложения за уния с Римската църква.
• Цариградският патриарх Еремия II (1572-1595 г.) произхожда от Анхиало.
• През 1869 г. митрополит в Анхиало (Поморие) и Смирна (Измир, Турция) е Василий, родом от Загоричани, Костурско.
• Петко Г. Димитров (Сливен 1853 — юни 1909) — възрожденец, околийски лекар в Анхиало след Освобождението
• Тодор Георгиев Добриков (р. Чепеларе, Смолянско - 1908) — възрожденец, учител в Анхиалско след 1869
• Христо Златев (р. в с. Равна, Провадийско) — възрожденец, учител в Анхиало през 1853 г.
• Евтимий Каркадаков - възрожденец, учител в Анхиало от 1878 до 1885 г.
• Боян Керемедчиев (Ямбол, 14 май 1847 – Ямбол, 11 февр. 1906) — възрожденец, след Освобождението управител на митницата в Анхиало
• Христо Шиваров (Стара Загора, 30 окт. 1850 – 1933) — възрожденец, революционер — след Освобождението служител в Анхиало от 1878 до 1879 г.
• Яворов - създал едни от най хубавите си произведения в Поморие